Снимка: от публични източници
Въпреки че шарпеите изглеждат впечатляващо, ветеринарите признават: тази порода носи повече проблеми, отколкото радост.
Изборът на куче за семейството е важно решение, което изисква не само емоции, но и познания. Ветеринарните лекари предупреждават, че някои средно големи породи могат да се окажат твърде голямо предизвикателство дори за опитни стопани. За това съобщава изданието Parade Pets.
Известният ветеринарен лекар и кинолог д-р Марк обяснява, че шар-пей е една от породите, които той никога не би си взел. Причината е ограниченият генофонд, заради който тези кучета са натрупали много наследствени заболявания. Когато шарпеите се появяват в САЩ, от Китай са внесени само около двеста животни – твърде малко, за да се формира здрава популация.
Поради тази причина шарпеите често страдат при:
- кожни инфекции през дълбоките гънки;
- хроничен отит на средното ухо (възпаление на ушите);
- ентропион – увисване на клепачите;
- дисплазия на тазобедрената и лакътната става;
- Треска на Шарпей, SPAID (автоимунно възпаление) и кожна муциноза.
Късата муцуна допринася за проблемите: затруднено дишане, хипотиреоидизъм, изкълчване на пателата, амилоидоза и възпалителни заболявания на червата са чести диагнози за породата.
И това не е всичко. Ветеринарните лекари предупреждават и за поведенчески рискове. Шарпите могат да бъдат агресивни – поради страх или желание да доминират. Те са предпазливи към непознати и не винаги се разбират с кучета. В миналото те са били пазачи и дори са участвали в боеве, така че инстинктът не е изчезнал.
Експертите съветват социализацията на кученцата да започне възможно най-рано – преди 16-седмична възраст. Това ще помогне да се намалят рисковете от агресия в зряла възраст.
Друга порода със „сложен“ набор от проблеми е английският булдог. Въпреки популярността си, той също страда от инбридинг. Късата муцуна причинява брахицефален синдром – затруднено дишане, към което се добавят чести кожни инфекции, ставни проблеми и генетични заболявания.
Булдозите са мили и сладки, но изискват редовни посещения при ветеринар, скъпо лечение, а понякога и операция. Така че тази порода може да бъде финансово предизвикателство дори за грижовен собственик.
Експертите заключават: преди да изберете куче, си струва да прецените не само неговия външен вид и характер, но и вашите възможности – време, финанси и условия на живот. В края на краищата някои породи просто не са създадени за живот в апартаменти под наем или в семейства, където животното често остава само.
В същото време ветеринарните лекари посочват няколко средни породи, които са по-надеждни, по-здрави и подходящи за семейства:
- Австралийското овчарско куче е издръжливо, активно и интелигентно, но изисква много упражнения.
- Стандартният шнауцер е универсална порода, добре се справя с деца, защитава дома и лесно се обучава.
- Стафордширски бултериер – лоялен и уравновесен, ако е правилно социализиран.
- Парийното куче е естествено силно и здраво куче, което не се нуждае от сложни грижи.
Коментари:
